Кожата се състои от три слоя: а) епидерма - горен, най-повърхностен слой б) дерма -среден слой в) хиподерма - долен, най-дълбоко разположен слой.Тези слоеве се намират в структурно и функционално единство. Кожата покрива цялото тяло, като при естествените отверстия (уста, ноздри, клепачи, уши и др.) преминава от полулигавица в лигавица. Нейната дебелина е различна, като най-тънка е на клепачите (0,4 мм), а най-дебела (без хиподермата) по дланите и ходилата (4-5 мм). Тя притежава кожни придатъци (жлези, косми, нокти) и подложка от подкожна тъкан, от дебелината на която зависи подвижността на кожата.
ЕПИДЕРМА Епидермата заема най-външната част на кожата и се състои от няколко вида клетки с функционално предназначение. Специфични клетки за този слой на кожата са т.нар. кератиноцити (клетки, произвеждащи рогова материя), които са в най-голямо количество и представляват 95% от всички клетки. Останалите 5 % от клетките са т.нар. дендритни клетки (клетки с израстъци). Към тях спадат меланоцитите (клетките, произвеждащи пигмента меланин), клетките на Лангерханс (имуно-компетентни клетки) и клетки«501еркел (рецептори за допир). Тъй като повърхностните клетки са вроговени и под формата на люспици непрекъснато отпадат, епидермисът непрекъснато се обновява. Епидермата е изградена от няколко слоя, които се различават по броя и формата на клетките и се подреждат от дермата (отвътре) към повърхността както следва: • Зародишев (регенерационен) слой, който разделя епидермата от дермата - в този слой се извършва митотичното (елементите на ядрото на майчината клетка много точно се разпределят между новите клетки) деление на клетките. Този основен слой се състои от един ред призматични клетки. Над тях се наблюдават няколко реда от големи клетки, свързани чрез мембранни контакти под формата на шипчета. В зародишевия слой се намират и меланоцитите - клетки, образуващи пигмент. Под въздейсвието на ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина те синтезират тъмнокафяви меланинови зрънца. Меланоцитите притежават израстъци, чрез които пигментът преминава в съседните клетки, като по този начин се образува фотозащитен слой на кожата. • Зърнест слой - съдържа няколко реда клетки, които се делят интензивно и излизат към повърхността, като в цитоплазмата им се натрупва белтъчно рогово вещество - кератохи-алин. При повърхностните клетки настъпва запълване на цитоплазмата с кератохиалин. В някои участъци на кожата (длани, ходила) те оформят плътен блестящ слой, в който липсват ядра. • Рогов слон - изгражда се от плоски клетки, чиято цитоплазма е заместена от зряло рогово вещество - кератин. Това е най-повърхностният слой на епидермиса, чиито клетки са се превърнали в припокриващи се люспици, разположени в много слоеве. Образува се защитният слой на кожата. Процесът на кератинизация на епидермиса трае около 30 дни.
ДЕРМА Дермата е най-здравата част на кожата. Представлявя съединителната тъкан на кожата, изградена от колагенни и еластични влакна, клетки на съединителната тъкан, свободни кръвни клетки и клетки, свързани с имунната защита. Високото водно съдържание на междуклетъчното вещество на дермата определя тургора на кожата. В дермата са разположени кръвоносни и лимфни съдове, както и кожни придатъци. Според вида на съединителната тъкан се различават повърхностен и дълбок слой. • Повърхностен (папиларен) слой - той се изгражда от съединителна тъкан, която образува вдавания - папили, към епидермиса и го свързва здраво с дермата. Повърхностният слой съдържа мрежа от капилярни и лимфни съдове, нервни телца - рецептори, свободни съединително-тъканни клетки. • Дълбок (ретикуларен) слой - изграден е от по-плътна съединителна тъкан, богата на колагенни влакна, групирани на снопчета, и еластични влакна, разположени между колагенните. Влакната образуват мрежи (ретикулум), които оплитат космените фоликули и жлезите. Колагенът е белтък, който участва в образуването на съединителната тъкан. С напредване на възрастта възможностите за образуване на колаген намаляват и отделянето му в междуклетъчното пространство на дермата става все по-оскъдно. През дълбокия слой преминават кръвоносните и лимфните съдове, както и нервите на кожата.
ХИПОДЕРМА (СУБКУТИС) Хиподермата е подложка на кожата, която я свързва с подлежащите тъкани. Тя е образувана от липоцити (мастни клетки), изпълнени с мастни капки и съединителна тъкан. Хиподермата, или подкожната тъкан, има различна дебелина в различните части на тялото - най-плътен е слоят по корема, седалището, гърдите и бедрата, а липсва под ноктите и клепачите. При затлъстяване се получава увеличение на броя и уголемяване на мастните клетки. От този слой до голяма степен зависят формата на тялото и еластичността на кожата. Основна функция на хиподермата е защита от травми (буферна роля) и студ (изолация на тялото). Депото от мазнини е добър енергиен резерв. В съединителната тъкан на кожата са вложени образувания на епидермиса - нокти, косми, потни и мастни жлези.
НОКТИ Ноктите са рогови пластинки, които закриват краищата на пръстите. Всеки нокът се състои от плочка, легло и корсо. Плочката е дебела около 0,5 мм и е изградена от здраво свързани и вроговени клетки на епидермиса. Коренът на нокътя с ограничава от дъговидна бяла ивица и се изгражда от живи невроговени клетки.Чрез делене и постепенно вроговяване на тези клетки нокътът расте. Коренът му е покрит с кожна гънка, под която епидермисът образува цепковиден джоб. Леглото на нокътя е и градено от надлъжни папили на съединителна тъкан, покрити с епителни клетки. Цветът на нокътя при здрави хора е розов поради това, че нокътната плочка е полупрозрачна и през него прозират кръвоносните съдове на нокътното легло. Ноктите растат с около 0,1 мм на денонощие. Покриват почти цялата кожа с изключение на дланите и ходилата. Могат да бъдат по-нежни или груби в зависимост то зоните, в които се срещат.
КОСМИ Космите растат, променят се и падат в различни цикли: косата - от 2 до 6 години, веждите - от 3 д 6 месеца, космите по тялото - до 6 месеца. Косъмът има стъбло - част над повърхността на кожата, корен - разположен в дермата, и луковица - в горната част на хиподермата. Краят и косъма се разширява в космена луковица, която съдържа го лям брой епителни клетки. В нея се разполагат пигментни клетки - меланоцити, които придават цвета на косъма.Към луковицата се вдава богато кръвоснабдена съедина телна тъкан - космена папила, която изхранва косъма. В близост е разположена и мастна жлеза, която се отваря в космената луковица.Растежът на косъма става чрез делене на епителните клетки на луковицата.
ПОТНИ ЖЛЕЗИ Пръснати са по цялото тяло и най-вече по кожата на челото и ходилата. Представляват дълги тръбици, които образуват малки кълбенца. Стените им са изградени от • нечисти клетки, чийто секрет (пот) се оттича по повърхността на кожата през пори. Потта има кисела реакция и образува кисела мантия на повърхността на кожата, която задържа развитието на бактерии. Някои потни жлези са разклонени и отделят секрет със специфична миризма.
МАСТНИ ЖЛЕЗИ Покривен слой Гроздовидно разклонени жлези, които се отварят в космените луковици. В цитоплазмата на клетките се натрупват капчици, които постепенно я изпълват и чрез разрушаване на клетката се освобождава мастен секрет, който се изпива покрай косъма към повърхността на кожата. Този секрет, наречен себум, представлява мастна субстанция, съставена от липиди, отпаднали клетки от жлезата и рогови клетки. С много малки изключения всяка мастна жлеза е свързана с косъм. Мастните жлези са разположени в горната половина на дермата. Епидермис (рогов слой, базисен слой) Дермис/Съединителна тъкан Стегнатост,(еластин и колаген) еластичностСубкутис/ Съединителна тъкан Терморегулация(мастен слой)